Описание: |
Какво означава да си българин,
сърбин, румънец, днес, когато легитимността на националното е
проблематична "поради появата на конкурентни контра-памети", които
ерозират монолитния образ на националното, се питат съвременните
литературоведи, социолози, културолози и отговорите са различни и
неочевидни (вж. Дончева 2010:13). През митове и стереотипи, през
памет и забрава, през биенето в гърдите и традиционното оплюване на
съседа враг в текстовете в книгата е проявено желанието образите на
Другостта да бъдат видени като част от болката да си балканец,
гражданин на Европа и наследник на Крали Марко, а Балканите да не
ги осмисляме като поредното "буре с барут", а като "музикална
кутия", заключена в сърцето на стария континент, както казва
Милорад Павич, люлка на човешката история, която има не само
травматично минало, но е и мост между Изтока и Запада.
Тук, на Балканите, не е толкова важно "чия е тази песен", а дали
наистина се запява. Убеждавайки себе си, че историята ни
принадлежи, ние творим митовете и разказите си и в тях близките
непознати - съседите, често са тези, за сметка на които
утвърждаваме собствената си митология. Но в началото на XXI век е
очевидно, че социалните и културните потребности на новия век се
нуждаят от различно знание за близкото минало. И това знание
изисква поглед, в който стереотипните представи и клишетата, в
които доминира разделението, а не обединяващото помежду ни, да не
са водещи. Иначе рискуваме бъдещето ни да преповтаря до болка
познати грешки от миналото...
|